Посочете Снимката, за да Увеличите изображението.

Black Luxury – Шедьовър за двама

220.00 лв.

Обратно към магазина

Black Luxury – Перфектният подарък за сватби, юбилеи и годишнини…

Епиталамийте, от древногръцки Epithalamion, са антични сватбени песни, посветени на булката и младоженеца. Семейството е един от шедьоврите на природата. Един успешен брак изисква влюбване много пъти, винаги в един и същи човек. Защото там, където има любов, има и живот. Любовта не кара света да се върти. Любовта е това, което прави пътуването да си заслужава.

Метаноа създаде един луксозен шедьовър – Black Luxury, като сватбена песен в луксозна кутия, като епиталамии, разказващи историята на двама влюбени. За да отпразнуваме заедно всеки семеен момент. Черна Роза, бутилка Просеко и две Чаши, символизиращи вечната истина, че “Светът е за Двама”. Двама, които заедно затварят кръга на нежността, топлината, разбирането и закрилата, превръщайки се един за друг в цялата Вселена.

И както Черната Роза Метаноа живее 6 месеца, надживявайки всички други рози, така и двама, скрепени от връзката на брака, имат собствено мерило за времето. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувствуват истинското време в неговата мигновеност и продължителност. Като Черни Рози – Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. В своята заедност се превръщат в пясъчен часовник, отмерващ моментите Живот.

Чувствените наслади имат мимолетния блясък на кометата, щастливият брак – спокойствието на прекрасния залез. Там, където блясъкът на кометата среща залеза, се ражда Black luxury by Metanoa de la Rose.

“Животът виси на едно въже между двамата. 
Сам на въжето – това е бесилка. 
Двама на въжето – това е свръзка…”

Бракът не е съществително. Той е глагол. Това не е нещо, което получаваш. Това е нещо, което правиш. И в името на любовта между двама, целият свят е готов да дава, да дарява, да подарява… В крайна сметка – любовта, която вземате, е равна на любовта, която давате.

“И пихме. И танцувахме. И пяхме.  
Оженихме ги хората.  
Семейно щастие им пожелахме.  
Гърмяхме със двуцевката на двора.  

А те – стояха плахи и свенливи,  
тържествени и мълчаливи  
и от човешкото привличане обзети,  
под масата си милваха ръцете…
…И силно, много силно се прегърнахме.

И със една целувка се венчахме.

И толкоз проста беше красотата ти!  
тъй силни и щастливи бяхме ние!…  
И биеха, и биеха сърцата ни  
като камбани на камбанарията!…  

…Така започват хубавите песни.  
И все така започва любовта.
Като вълшебен и велик предвестник!…
…И нека красотата бъде страшна!  
И нека щастието не е леко.  
На нас ни трябва щастие  
в сражение родено.  
Не по-голямо от сърцето на човека.  
И не по-малко от вселената!…

 

Из “Епиталемии”